САЩ няма да изоставят агресивното си икономическо поведение
През 2002 година хората бяха разтревожени от опцията за замяна на нуклеарни удари сред Индия и Пакистан. Милиони можеше да умрат, като вероятността изглеждаше задоволително действителна, с цел да накара Съединени американски щати и Англия да посъветват жителите си да изоставен района.
Как беше потушена рецесията? Томас Фридмън, създателят на „ Светът е плосък ”, обича да споделя по какъв начин американският бизнес (по-конкретно Dell) е споделил на индийските си снабдители (по-специално Wipro) да успокоят обстановката или другояче ще бъдат oтрязани, написа Тим Харфорд за Financial Times.
И нещата в действителност се успокоиха, тъй че евентуално опасенията за веригата на доставки на Dell предотврати злополуката. Фридмън уместно вкара в обращение фразата „ Теорията на Dell за попречване на спорове ”, съгласно която две страни в никакъв случай няма да влязат във война, в случай че са част от една и съща световна верига на доставки. Сега обаче поражда въпросът дали самите вериги на доставки могат да станат обект на офанзива.
Един образец е скорошната възбрана за американските компании да работят с Huawei, която лиши китайския телеком от чиповете на Qualcomm и операционната система Android на Гугъл. Друг образец е грубата – и мимолетна – опасност на Доналд Тръмп да наложи мита на Мексико, в случай че страната не го удовлетвори по въпроса с имиграцията.
Изкушаващо е да приемем тези дейности като неповторими за настоящия президент. Друг би ли заплашил със наказания посредством Twitter един от най-големите си търговски сътрудници (с 10-дневно предизвестие), когато новото комерсиално съглашение се преглежда в мексиканския сенат?
Макар различен президент да би работил по-фино, Съединени американски щати наподобява няма да изоставят агресивното си държание на международната икономическа сцена. Хенри Фаръл и Ейбръхъм Нюмън – политически учени надлежно в университетите Джордж Уошингън и Джорджтаун – разпространяваха термина „ причинност, основана на оръжията ”.
Фаръл и Нюмън акцентират, че веригите на доставки и цифровите мрежи могат да бъдат употребявани, както като бдителен пункт за всичко, което се случва, по този начин и като средство за задушаване, посредством отричане на достъпа до някои жизненоважни услуги. И двата метода изискват избран бюрократичен уред, който мъчно би бил опустошен, откакто един път към този момент е влезнал в деяние.
Има обаче освен това от митата на Тръмп. Вземете Swift, интернационалната осведомителна финансова система. Тя не реализира непосредствено прехвърлянията на пари сред банките, само че ги обезпечава осведомително. Swift е частна компания, основана в Брюксел, само че все пак предишното лято получи от Съединени американски щати искане да отреже иранските банки.ЕС от своя страна изиска компанията да не се съобрази. Принудена да избира страна, в края на предходната година Swift избра Съединени американски щати. Това демонстрира какъв брой мощ Америка може да упражни, в случай че реши да го направи. Изкушението е мощно – наподобява доста по-безопасно да се нападна Иран с остри писма до осведомителна система в Брюксел, в сравнение с със самолетоносачи.
Съединени американски щати не са първата световна суперсила, която употребява финансовите и информационни мрежи като оръжие. В началото на 20 век модерните стопански системи към този момент бяха подвластни от комплексното финансиране. Англия гледаше на централната роля на лондонското Сити в областа на банкирането, телеграфните услуги и морската застрахователна система като на евентуален съдбоносен фактор в композиция с мощта на Кралския флот.
Ако избухнеше война с Германия, тези мрежи можеше да се употребяват, с цел да укрепят английската стопанска система и да уязвят немската. Идеята изглеждаше правдоподобна, само че тези проекти за стопански потрес не съумяха да предотвратят Първата международна война или да лимитират нейната дълготрайност и грубост.
Възникват два въпроса. Ще бъдат ли мъдри Съединени американски щати да употребяват своята икономическа мощност по-умерено? И ще би трябвало ли другите страни да построяват различни мрежи оттатък взора и обсега на хегемона?
Лесно е да кажем, че Съединени американски щати би трябвало да се лимитират до личния си интерес. Логиката на мрежовите резултати е самозатвърждаваща се. Установявайки централна роля във финансите посредством Уолстрийт и могъщия $, в цифровите мрежи посредством Силициевата котловина и в интернет, поради ролята на Пентагона за ранното му финансиране, преимуществото на Съединени американски щати може да издържи на доста офанзиви.
Въпреки това, колкото повече насила по отношение на другите употребяват Съединени американски щати, посредством привилегированата си позиция в банкирането и интернет, толкоз повече ще нарастват тласъците за създаване на други възможности, които изключват Америка – да вземем за пример китайската операционна система за смарт телефони Instex или специфичните сдружения, които Франция, Германия и Англия стартираха, с цел да разрешат на фирмите си да вършат бизнес с Иран отвън обсега на американските наказания.
Оказва се, че другите възможности не са евтини или лесни за създаване. При нормалните условия малко на брой изобщо биха си дали труда да опитат. Ако Съединени американски щати обаче упражни прекомерно мъчителен напън върху световната икономическа система, противниците им, а даже и техните съдружници, ще потърсят различен път.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
Как беше потушена рецесията? Томас Фридмън, създателят на „ Светът е плосък ”, обича да споделя по какъв начин американският бизнес (по-конкретно Dell) е споделил на индийските си снабдители (по-специално Wipro) да успокоят обстановката или другояче ще бъдат oтрязани, написа Тим Харфорд за Financial Times.
И нещата в действителност се успокоиха, тъй че евентуално опасенията за веригата на доставки на Dell предотврати злополуката. Фридмън уместно вкара в обращение фразата „ Теорията на Dell за попречване на спорове ”, съгласно която две страни в никакъв случай няма да влязат във война, в случай че са част от една и съща световна верига на доставки. Сега обаче поражда въпросът дали самите вериги на доставки могат да станат обект на офанзива.
Един образец е скорошната възбрана за американските компании да работят с Huawei, която лиши китайския телеком от чиповете на Qualcomm и операционната система Android на Гугъл. Друг образец е грубата – и мимолетна – опасност на Доналд Тръмп да наложи мита на Мексико, в случай че страната не го удовлетвори по въпроса с имиграцията.
Изкушаващо е да приемем тези дейности като неповторими за настоящия президент. Друг би ли заплашил със наказания посредством Twitter един от най-големите си търговски сътрудници (с 10-дневно предизвестие), когато новото комерсиално съглашение се преглежда в мексиканския сенат?
Макар различен президент да би работил по-фино, Съединени американски щати наподобява няма да изоставят агресивното си държание на международната икономическа сцена. Хенри Фаръл и Ейбръхъм Нюмън – политически учени надлежно в университетите Джордж Уошингън и Джорджтаун – разпространяваха термина „ причинност, основана на оръжията ”.
Фаръл и Нюмън акцентират, че веригите на доставки и цифровите мрежи могат да бъдат употребявани, както като бдителен пункт за всичко, което се случва, по този начин и като средство за задушаване, посредством отричане на достъпа до някои жизненоважни услуги. И двата метода изискват избран бюрократичен уред, който мъчно би бил опустошен, откакто един път към този момент е влезнал в деяние.
Има обаче освен това от митата на Тръмп. Вземете Swift, интернационалната осведомителна финансова система. Тя не реализира непосредствено прехвърлянията на пари сред банките, само че ги обезпечава осведомително. Swift е частна компания, основана в Брюксел, само че все пак предишното лято получи от Съединени американски щати искане да отреже иранските банки.ЕС от своя страна изиска компанията да не се съобрази. Принудена да избира страна, в края на предходната година Swift избра Съединени американски щати. Това демонстрира какъв брой мощ Америка може да упражни, в случай че реши да го направи. Изкушението е мощно – наподобява доста по-безопасно да се нападна Иран с остри писма до осведомителна система в Брюксел, в сравнение с със самолетоносачи.
Съединени американски щати не са първата световна суперсила, която употребява финансовите и информационни мрежи като оръжие. В началото на 20 век модерните стопански системи към този момент бяха подвластни от комплексното финансиране. Англия гледаше на централната роля на лондонското Сити в областа на банкирането, телеграфните услуги и морската застрахователна система като на евентуален съдбоносен фактор в композиция с мощта на Кралския флот.
Ако избухнеше война с Германия, тези мрежи можеше да се употребяват, с цел да укрепят английската стопанска система и да уязвят немската. Идеята изглеждаше правдоподобна, само че тези проекти за стопански потрес не съумяха да предотвратят Първата международна война или да лимитират нейната дълготрайност и грубост.
Възникват два въпроса. Ще бъдат ли мъдри Съединени американски щати да употребяват своята икономическа мощност по-умерено? И ще би трябвало ли другите страни да построяват различни мрежи оттатък взора и обсега на хегемона?
Лесно е да кажем, че Съединени американски щати би трябвало да се лимитират до личния си интерес. Логиката на мрежовите резултати е самозатвърждаваща се. Установявайки централна роля във финансите посредством Уолстрийт и могъщия $, в цифровите мрежи посредством Силициевата котловина и в интернет, поради ролята на Пентагона за ранното му финансиране, преимуществото на Съединени американски щати може да издържи на доста офанзиви.
Въпреки това, колкото повече насила по отношение на другите употребяват Съединени американски щати, посредством привилегированата си позиция в банкирането и интернет, толкоз повече ще нарастват тласъците за създаване на други възможности, които изключват Америка – да вземем за пример китайската операционна система за смарт телефони Instex или специфичните сдружения, които Франция, Германия и Англия стартираха, с цел да разрешат на фирмите си да вършат бизнес с Иран отвън обсега на американските наказания.
Оказва се, че другите възможности не са евтини или лесни за създаване. При нормалните условия малко на брой изобщо биха си дали труда да опитат. Ако Съединени американски щати обаче упражни прекомерно мъчителен напън върху световната икономическа система, противниците им, а даже и техните съдружници, ще потърсят различен път.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ